Всички ме мразят, никой не ме харесва, приятелите ми не са ми приятели, никога няма да си хвана гадже…
Сещате ли се накъде бием? На онези дни и състояния, в които всички попадаме понякога. В пубертета още по-често, защото бушуващите хормони освен за промените в тялото са виновни и за промените в настроението. Един ден ни е весело и ни се струва, че животът е прекрасен. На другия – светът е черен, крив и крайно негостоприемен. И ни се струва, че всички са срещу нас, че никой не ни обича…и най-добре веднага да се гръмнем, да не се мъчим.

Така. Дишай дълбоко и се успокой. Напълно нормално е да се чувстваш така. Всъщност всеки човек му минават подобни мисли през главата. На някой по-често, на други не толкова. Дори да не минават през трудните години на пубертета, хората често изпадат в съмнения и депресивни състояния.

Случва се дори на най-известните. Много от най-красивите и тъжни песни на света са писани именно в такива моменти – когато музикантите, въпреки милионите си фенове, славата и богатството – са се чувствали като пълни лузъри. Ако те, които имат всичко на света, понякога са нещастни, какво остава за нас – най-обикновените хора.

Затова искаме да те успокоим и да ти кажем, че ако си мислиш, че никой не те харесва, най-вероятно грешиш и това е само в твоята глава.