Във връзката ти е налице тормоз, ако:

• партньорът ти те наранява физически – с шамари, юмруци, ритници, дърпа те за косата, удря те, или хвърля неща по теб;
• партньорът ти те насилва да правите секс (това е изнасилване, дори и да сте сериозно обвързани или дори сключили брак);
• партньорът ти те заплашва да те убие или нарани, или да направи същото със себе си;
• партньорът ти те наранява или заплашва семейството ти или приятелите ти;

Ако някои от тези неща са налице, трябва възможно най-скоро да прекратиш тази връзка. Това са сериозни симптоми и бездействието ти може да се окаже опасно за теб или твоите близки.

Това са част от признаците, по които да разпознаеш тормоза в една връзка:

• непрекъснато се страхуваш да не разгневиш партньора си;
• партньорът ти изисква да правите секс по начин, който не ти е приятен;
• партньорът ти е прекалено ревнив или се държи с теб задушаващо;
• партньорът ти не обича да прекарваш време с приятели или роднини;
• партньорът ти иска да знае всичко, което правиш през времето, когато не сте заедно;
• партньорът ти иска да знае паролите ти за имейла, телефона и т.н.;
• партньорът ти те унижава на публични места или когато сте заедно;
• партньорът ти те обвинява за всички проблеми или спорове във вашата връзка;
• смяташ, че партньорът ти изопачава истината, за да те манипулира;
• много ти е трудно да прекратиш връзката;
• често си казваш “той/тя ме наранява много, но аз го/я обичам” или “той/тя ме тормози, но аз не мога да живея без него/нея “;
• партньорът ти те кара да се чувстваш зле относно начина, по който се обличаш, тялото или теглото ти;
• партньорът ти те нарича с обидни думи – дори и да не изглеждат прекалено груби като „глупак“, „идиот“…;
• партньорът ти контролира всичките ти финансови решения като смята, че не разбираш от пари;
• партньорът ти те мъмри или злепоставя пред приятелите и семейството;

Това са само част от типичните признаци на тормоз във връзката. Ако разпознаваш себе си в тези ситуации, повдигни въпроса пред партньора. Говори с партньора си и ако забележиш, че някои от тези признаци започват да се появяват във връзката. Колкото по-рано реагираш, толкова по-добре. Обсъждането на проблемите с партньора може да промени и спаси вашата връзка преди да е станало твърде късно.

Ако в тези ситуации разпознаеш себе си в ролята на злоупотребяващия партньор, трябва да се замислиш над поведението си и начина, по който се отнасяш с човека до себе си. Посъветвай с  човек на когото вярваш, с терапевт или се свържи с гореща линия за помощ по телефона или лично.

Тормозиш ли партньора си? Ревнуваш ли, опитваш ли се да го/я контролираш? Искаш да промениш държанието си, но не можеш? Не е лесно да спреш да упражняваш тормоз, защото това се е превърнало в навик. Но ти си направил/а първата и най-важна стъпка, а именно, да признаеш, че поведението ти наранява партньора.

Ето и някои съвети за промяна:
Намери някой, с когото можеш да говориш откровено, освен партньора. Това е смела стъпка и изисква кураж. Щом го откриеш обаче ще имаш до себе си човек, който е запознат със ситуацията и ще може да следи за подводни камъни.
Обмисли консултация с терапевт, който да ти помогне в процеса.
Разбери кои са причините за лошото ти поведение. Понякога партньорът ти може да стане изкупителна жертва за всичко, което не върви в живота ти. Независимо дали случаят е такъв, открий източника на стреса и какво те кара да реагираш с тормоз. Може би си прекалено ревнив/а, защото в миналото партньорът ти е нарушил твоето доверие? Или има по сериозни причини – тежко детство или предишна връзка? Дали тормозиш партньора си вследствие употреба на алкохол или наркотици?
Говори открито с партньора си. Сподели с него/нея причината, която си открил за лошото си отношение. Покажи готовност и желание да промениш поведението си. Потърси помощта на партньора си в опитите да се държиш добре занапред и се опитай да изгладиш отношенията с него/нея. Разбери как партньорът ти би искал да се държиш с него/нея и се опитай да изградиш поведение, което се доближава възможно най-много до тези очаквания.
Имай предвид, че действията ти говорят повече от думите. Трябва да покажеш, че тормозът остава в миналото. Ако продължаваш да се държиш по старому, а след това се извиняваш и молиш за прошка, значи нищо не се е променило. Това само усилва болката, която причиняваш.
Работи върху позитивно поведение. Щом разбереш кои са нещата, които партньорът ти харесва, продължи в тази посока. Постави си лични цели за овладяване на гнева и нивото на стреса. Напомняй си, че да си гневен е твое решение; изборът да спреш да се гневиш също е твой.
Не очаквай от партньора си да е мил и приветлив. Възможно е с години да е преглъщал гнева си. Партньорът ти може да не знае как точно да приеме промяната в поведението ти и да гледа на нея с известна доза подозрение. Бъди готов/а и за най-лошата реакция и не позволявай това да те откаже от желанието ти за промяна.
Бъди търпелив/а. Не очаквай да се промениш драстично за кратко време. Не поставяй нереалистични цели пред себе си. Изкореняването на модели на поведение, изразяващи се в тормоз, понякога изисква много време.

Най-напред трябва да разбереш, че не заслужаваш да бъдеш подлаган/а на тормоз. Да чувстваш, че партньорът ти те уважава и ти има доверие е важна част от равнопоставената и изпълнена с любов връзка. Ако във връзката ти е налице тормоз, е нормално да ти е трудно да приемеш факта, че с теб се злоупотребява. Почувстваш ли обаче симптомите на тормоз (сексуален, физически или емоционален), трябва да приемеш фактите и да потърсиш помощ.
Може би поради тези обстоятелства си се откъснал/а от приятелите и семейството си. Обикновено или ние сами взимаме това решение, или партньорът ни го прави вместо нас. Най-разумно е да се свържеш отново с приятелите и семейството си. Започни като поговориш с някого, на когото имаш доверие и който би те изслушал. Изпрати имейл или се обади (без партньорът ти да разбере) на човека, на когото можеш да се довериш, и му обясни ситуацията.
Сподели подробности за проблемите във връзката си. Кажи как се чувстваш, без да се страхуваш и притесняваш. Обсъдете какви са плановете ти, дали искаш да се откажеш от връзката или да се опитваш да оправиш нещата. Изложи аргументите си и изслушай другата гледна точка. Попитай доверения си събеседник как може да ти помогне и обсъдете евентуални следващи действия.
Ако не можеш да се довериш за помощ или съчувствие на никой от приятелите и роднините си, може да се посъветваш с терапевт или да се свържеш с гореща линия за помощ по телефона или лично.

Никой не е съвършен, ние непрекъснато се развиваме, учим и се стараем, колкото можем. Взаимоотношенията също имат своите пикове и спадове, като и двамата партньори трябва да положат усилия, за да поддържат здрава връзка. Ако усетиш присъствие на тормоз във вашата връзка, може да се опиташ сам/а да се справиш или да потърсиш съдействие от терапевт, с който да промените зловредното поведение. Стига и двамата партньори да запазят добра комуникация и желание да се справят с проблемите, има шанс връзката да се заздрави.
Въпреки това си определи срок. Подходи реалистично към целите си и към това, което трябва да се промени във връзката. Опитай се да си определиш срок, за да не се окажеш заседнал/а в нездравословна връзка – например: „Ако след 3 месеца партньорът ми продължава да ме унижава пред други хора или приятелите ми, ще го напусна.”
Човешко е да се опитваме да оправим нещата. Понякога хората могат да се променят, друг път обче – не.

Има неща, които трябва да обмислиш в случай, че решиш да напуснеш партньора си. Съществуват различни начини. Понякога просто може да спреш да се виждаш с него/нея, да не отговаряш на телефонните обаждания и съобщения, да прекъснеш всякакъв контакт с неговите/нейните приятели и семейство. Това е вариант.
Какъвто и начин да избереш и независимо колко трудно може да ти се струва, опитай се да вземеш бързо решение – това ще намали болката ти. Дай шанс на връзката си, но без да жертваш самоуважението и личната си свобода.
Никога не се обвинявай за това, че си подложен/а на тормоз. Хората, които са жертва на тормоз във връзката, често си мислят „Аз сам/сама го провокирах”, „Грешката е изцяло моя”, „Може да се каже, че вината е моя.” Няма извинение за лошото отношение и вината не е твоя.
Не забравяй, че ако се наложи, можеш да се обадиш в полицията, за да потърсиш помощ срещу насилника.

Ето някои помощни идеи:

Планирай, планирай, планирай.
Предприемането на окончателни действия е много трудно и е една от причините много от хората никога да не пристъпват към това.
Всичко зависи от индивидуалните обстоятелства. Планирай кой би бил най-подходящият ден. Избери подходящия момент да се разделите.
Не е зле дори предварително да отиграеш или ‚репетираш‘ раздялата.
Очевидно е много трудно да се справиш в тази ситуация съвсем сам/а. Точно затова голяма част от хората никога не се решават да напуснат партньора, който упражнява тормоз върху тях.
Потърси помощ от човек, на когото имаш доверие.
Имаш нужда от подкрепата на някой, в случай, че опитът ти се провали. Разкажи на този човек за плановете си. Това може да е съсед, доверен приятел или роднина, с когото поддържате връзка.
Намери сигурно убежище.
Не оставяй никаква информация за това къде се местиш, за да не може партньорът ти да дойде и да те намери. Ако учиш или ходиш на работа, трябва да обмислиш дали посещаването на учебното заведение или работното място е безопасно. Дали партньорът ти ще отиде там, за да те търси. Може да се наложи да отсъстваш за известно време или дори да напуснеш, за да си осигуриш безопасност.
Отдели достатъчно време, за да се възстановиш.
Спри да позволяваш упражняването на тормоз върху теб. Върни се към нормалния си живот и контактувай с хора, които нямат подобно минало. Винаги можеш да се свържеш с терапевт или да се обадиш на някоя от телефонните линии за помощ.
Има много организации и центрове, които предлагат безплатна помощ на хора, жертва на насилие./ct_accordion]

Защо хората не напускат партньора, който упражнява тормоз върху тях

Жертвите на тормоз често остават със своя партньор-насилник по ред причини. Една от най-често срещаните е, че все още обичаш партньора си. Възможно е и да имаш ниско самочувствие. Може и да се страхуваш от промени в живота си, независимо от обстоятелствата, които ги налагат. Може и да се страхуваш от последствията от приключването на връзката – какво биха казали хората за теб или семейството ти. Може да си израснал/а в среда на насилие и затова положението при теб да ти изглежда нормално. Хората около теб може погрешно да гледат на тормоза във връзката ти като на нещо нормално. Възможно е и да искаш да останеш с партньора си, защото вече имате деца.