Как да се справя със срама?

Как да се справя със срама?

Да говорим за мислите и чувствата си не е лесно. Да признаем, че сме обект на сексуален, емоционален или друг тормоз е още по-трудно. Но да говорим за всичко това не просто е важно, а е задължително – и за момичетата, и за момчетата .

Първо е важно да знаеш, че срамът е чувство, което всички изпитват.

Почти не съществуват хора, които не се притесняват от външния си вид, от семейството си, от това къде живеят или колко пари имат. Срамуваме се и от това колко сме умни и забавни, от това, в какво вярваме, срамуваме се почти от всичко.

Защо?

Защото се притесняваме какво мислят другите за нас. Защо ни е важно какво мислят другите за нас? Защото хората са устроени така, че да искат да са част от групата, да не бъдат отхвърлени. Затова и когато си харесаме някого, толкова много се притесняваме да признаем чувствата си – защото ни е страх, че от другата страна може да не ни отвърнат със същото.

Как да се справим с целия този срам?

Не е лесно, но не е непостижимо. Ако трябва да обясним простичко съветите на психолозите, то те са – трябва да вярваме, че сме достатъчно готини и заслужаваме да бъдем харесвани, независимо дали тези, които смятаме за готини ни харесват.

Ето и пример. Харесваш най-готиното момиче в класа, по което всички си падат.

И си мислиш, “срам ме е да й кажа, защото тя може да не ме харесва. А щом не ме харесва, значи не съм достатъчно готин.” Едва ли има човек, който да не си е мислил нещо подобно. Но това е грешка, която правим всички и ако искаме да сме щастливи и успешни, трябва да работим върху това да променим подобен начин на мислене. Всеки е готин и интересен, и забавен по негов си начин и заслужава да бъде харесван и да си има гадже. Независимо какво смятат останалите за него. И има достатъчно много хора на света, които да го оценят. Може да не са точно тези, към които си се насочил днес, в твоето училище или компания. Но рано или късно ще ги намериш!

Още по-дълбоки са причините за срама, който изпитват жертвите на тормоз или насилие.

И друг път сме говорили как се чувстват тези, които са преживели подобни тежки травми и как можем да им помогнем. Никога не ги питаме “Защо отиде там?”, “Защо търпя?”, “Защо не избяга” и т.н. Това само ще ги накара да се чувстват още по-виновни, да се срамуват още повече, да смятат, че те са причината за насилието. Една от причините някой да не споделя за преживян тормоз или насилие е, именно това, което говорихме досега за срама “Какво ще мислят другите за мен, ако разберат, че гаджето ми ме удари?” Или убеждението, че “щом съм попаднала на лош човек, значи и аз не съм по-добра и си го заслужавам”. Това не е вярно точно толкова, колкото и твърдението, че ако ме харесват готините хора, значи и аз съм готин. Неееее, не и не.

Пак да повторим – това какви сме ние, няма нищо общо с това какво мислят другите за нас или кой ни харесва и кой не. Трябва да си го повтаряме всеки път, когато усещаме срам от думите или отношението на другите към нас.

Колкото до срама от преживяно насилие и нежеланието на жертвите да говорят за случилото се – абсолютно доказано е, че човек страда толкова, колкото са големи тайните му. Американски учени наскоро изследваха хора, които са били изнасилени и които са пазили в тайна преживяното. Психолозите открили, че отказът да говорим за травмата в действителност ни причинява по-голяма травма от самото насилие. Съответно, когато хората започнали да споделят историите си, и психическото, и физическото им здраве се подобрило. Ходели по-рядко на терапия и на лекар, а нивото на стресовите хормони в тялото им значително се понижило.

Отново тези учени установили и че писането също много помага. Дори да не можем веднага да споделим с някого за мислите, чувствата или болката си, ако започнем да си водим дневник, много скоро започваме да се чувстваме по-добре. Не е нужно да изписваме стотици страници, опитите показват, че ако пишем по 15-20 минути на ден, само след 3-4 дни се подобряваме значително и психически и физически. Т.нар “емоционално писане” помага и да спим по-добре и да общуваме с другите по-лесно.

Ако искате да преживявате по-лесно бурните емоции, да сте по-уверени, да се срамувате по-малко от това, което сте и да се справите с преживяна тежка травма или насилие – трябва да не страхувате да споделяте. Да не мислите непрекъснато какво ще си кажат другите за мен, ако им кажа това или онова. Ако ви е трудно от раз да започнете да говорите и да споделяте, пробвайте първо да си водите дневник.

Active-citizens-fund

*Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на текста се носи от Фондация “Лърн” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че това съдържание отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
www.activecitizensfund.bg