Мисля, че съм влюбена в най-добрия си приятел. Ужас.
Как ужас. Това е Супер!

Точно така, днес ще си говорим за уж сложната ситуация, в която изведнъж осъзнаваш, че момчето или момичето, които са ти най-близки и сте си приятели от сто години изведнъж…абе искаш да сте си повече от приятели. И естествено изпадаш в паника.
Нормално. Страх те е, че чувствата ти ще развалят всичко, което имате помежду си, вече няма да може да си споделяте всичко, да сте заедно непрекъснато…И си казвате “Как можах!”, “Защо?”, толкова много хора има на този свят, аз баш в най-добрият си приятел ще се влюбя.

Не се притеснявайте, няма нищо сбъркано във вас, даже напротив. Да се влюбиш в най-близкия си човек е супер нормално. Колкото повече познаваш някого, колкото повече общи неща имате и правите заедно, толкова по-голяма е вероятността да откриеш един ден, че именно това е човекът за теб. Защото можем да сме приятели с някого, без да сме гаджета, но обратното не става. Гаджетата трябва да са приятели, ако искат да имат силна и истинска възраст. И събитията обикновено се случват в този ред – първо сме само приятели, после се влюбваме и искаме не просто да си говорим и да излизаме с някого, но и да се държим за ръце, да се гушкаме, да го целуваме и така нататък.