Страхът от излагане е един неволен процес, който се появява всеки пък когато кажем нещо не на място или направим нещо неловко. Когато мислим, че сме се изложили, започваме да се изчервяваме, да се потим, губим ума и дума и искаме земята просто да се отвори и да ни погълне
Защо се случва?
Най-просто казано е защото искаме да бъдем приемани и харесвани от другите. Обаче трябва да знаете, че няма перфектни хора, всички до един сме далече от перфектни. И тези, които вие смятате за перфектни. На всеки човек се е случвало нещо срамно през живота – дали ще се спъне пред момиче, което харесва, дали пицата ще падне в скута, с плънката надолу разбира се, дали превръзката ще изпадне от джоба ви пред целия клас и какво ли още не. Ситуации много и то не веднъж.
На всички ни се случват такива неща, а и ще продължават да се случват. Важното е как ги приемаме.
Като цяло в това да се изложиш няма нищо страшно или срамно и даже отминава доста бързо. Но ако започнете да мислите прекалено много за ситуациите на излагане и да дълбаете прекалено много в тях, се появява един страх, който започва да ви пречи. Например ако сте казали на някого, че го харесвате, но той ви е отказал, вие си мислите, че сте се изложили и може да се уплашите да кажете отново на някого друг, че го харесвате. Или пък ако сте казали нещо погрешно пред приятели, изведнъж спирате да говорите толкова много, за да не се изложите.
За да се справите наистина с тези неудобни моменти, то просто трябва да ги приемете.
Не ги анализирайте прекалено много, нито им отдавайте голямо значение. Трябва да осъзнаете, че нито сте първите, попаднали в такава ситуация, нито пък ще сте последните. Излагащите моменти са нищо повече от една добра история, която може да разказвате след време и да се посмеете искрено.
Най-лесното което може да направите е да погледнете ситуацията си отстрани.
Представи си, че някой твой приятел е направил това, от което теб те е срам. Как щеше да се чувстваш спрямо него? Най-вероятно ситуацията не е толкова драматична, колкото си представяш, нали? Да, някой от класа ти може да ти се подиграе, че си се изцапала на обяд, но не всички, нали. И дори да бяха всички, въобще не трябва да обръщате внимание на такова отношение. Те не са прави.
Запомнете, че хората не се вглеждат толкова много във вас, колкото си мислите и понякога дори не забелязват неща, които вие смятате, че им избождат очите. Това което е ужасяващо изживяване за вас, за останалите е една малка подробност, която много скоро ще забравят. Другите си имат своите собствени неловки моменти, за които да мислят. Техните си петна по дрехите, пъпки по брадичката, непокорна коса и какво ли не. Не е толкова страшно да се изложиш. Важно е как се справяш с това. Ще се посмеете ли заедно с другите на ситуацията или ще се затворите в себе си и ще се възспирате да правите неща? Ние ви казваме – посмейте се, все пак сме хора. Животът си продължава и вие също трябва да продължите. Има далеч по-важни и смислени неща, на които да отдавате повече внимание и значение.
