Днес ще си продължим една тема, за която често говорим по различни поводи – срама. Срам ме да кажа на някого, че го харесвам. Срам ме от размера на гърдите ми. Срам ме е да кажа, че ме тормозят и насилват.

Да говорим за мислите и чувствата си не е лесно. Да признаем, че сме обект на сексуален, психически или друг тормоз е още по-трудно. Но да говорим за всичко това не просто е важно, а е задължително. И днес ще ти разкажем защо.

Първо е важно да знаеш, че срамът е чувство, което всички изпитват. Почти не съществуват хора, които не се притесняват от външния си вид, от семейството си, от това къде живеят или колко пари имат. Срамуваме се и от това колко сме умни и забавни, от това, в какво вярваме, срамуваме се почти от всичко.

Защо? Защото се притесняваме какво мислят другите за нас. Защо ни е важно какво мислят другите за нас? Защото хората са устроени така, че да искат да са част от групата, да не бъдат отхвърлени. Затова и когато си харесаме някого, толкова много се притесняваме да признаем чувствата си – защото ни е страх, че от другата страна може да не ни отвърнат със същото.